13. Измени и на цар Навуходоносор, макар че му беше дал клетва за вярност в името на Бога. Той се показа упорит и своенравен и не се обърна към Господа, Бога на Израил.
14. Всички първенци сред свещениците и народа вършеха грехове, като подражаваха на всички скверности на езичниците и така оскверниха дома на Господа, който Той беше осветил в Йерусалим.
15. Господ, Бог на предците им, непрекъснато ги предупреждаваше чрез Своите пратеници, защото искаше да предпази Своя народ и Своето жилище.
16. Но те се присмиваха на Божиите пратеници, презряха славата Му и се подиграха с пророците Му, докато гневът на Господа не падна върху народа Му и за него вече нямаше спасение.
17. И Той изпрати против тях халдейския цар, който изби с меч младежите им в тяхното светилище. Не пощади нито юноша, нито девойка, нито дори беловласи старци – Бог предаде всички в ръцете му.
18. Всички съдове на Божия храм, големи и малки, съкровищата на дома на Господа и богатствата на царя и придворните му – всичко отнесе във Вавилон.
19. След това изгориха Божия храм, събориха стените на Йерусалим, изгориха всички дворци в него, унищожиха всичките му скъпоценности.
20. А онези, които оцеляха от меча, Навуходоносор отведе като пленници във Вавилон. И те бяха поробени от него и потомците му до въздигането на персийското царство.
21. Така се изпълниха думите на Господа, изречени чрез пророк Йеремия: „Страната ще запустее за седемдесет години, за да се изпълнят онези съботни години, които израилтяните не спазиха.“
22. И в първата година от царуването на Кир се изпълниха думите на Господа, изречени от Йеремия: „Господ подбуди персийския цар и той заповяда да разгласят и да изпратят писмена заповед навред в царството му:
23. „Кир, царят на персите, обявява: „Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му построя дом в Йерусалим, в Юдея. Който от вас принадлежи към народа Му, нека се върне там и Господ, неговият Бог, да бъде с него“.“