19. Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.
20. А след всичко това, когато Йосия възстанови Божия дом, египетският цар Нехао поведе войска към Кархемис, близо до Ефрат, и Йосия излезе против него.
21. Тогава Нехао изпрати при него пратеници да кажат: „Какво общо има между мене и тебе, царю юдейски? Днес не съм тръгнал против тебе, а към царството, с което съм във война. Бог ми е заповядал да бързам. Не се противи на Бога, Който е с мене, за да не те погуби.“
22. Но Йосия не отстъпи и се приготви за битка. Той не послуша думите на Нехао, които бяха думи на Бога, а влезе в бой с него в долината Мегидон.
23. Стрелците улучиха цар Йосия. Тогава той каза на слугите си: „Изведете ме оттук, защото съм тежко ранен!“
24. Слугите му го свалиха от бойната колесница, качиха го на друга кола и го откараха в Йерусалим, където умря. Той беше погребан в гробниците на своите предци и цяла Юдея и Йерусалим оплакаха Йосия.
25. А Йеремия оплака Йосия в песен. Всички певци и певици напомнят и до днес за Йосия в скръбните си песни. Те са записани в книгата на песните за оплакване. Това стана обичай в Израил.
26. Останалите дела на Йосия и добродетелите му, извършени според заповедите в Господния закон,
27. и неговите постъпки отначало докрай са описани в книгата на израилските и юдейските царе.