4. Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“
5. Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила.
6. Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци.
7. В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил.
8. И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах – закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“
9. Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
10. И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха.
11. Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.
12. А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.
13. След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.
14. След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея.
15. Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.