29. А когато жертвоприношението свърши, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.
30. После царят и първенците казаха на левитите да славят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. Те с радост изпяха славословието, поклониха се и се помолиха.
31. Накрая Езекия отново се обърна към тях и каза: „Сега вие се посветихте на Господа. Пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния храм.“ И всички събрали се принесоха своите жертви и благодарствени приноси, а някой и всеизгаряне.
32. Общността принесе във всеизгаряне седемдесет вола, сто овена, двеста агнета, всички те всеизгаряния за Господа.
33. А останалите жертви бяха: петстотин глави едър добитък и три хиляди – дребен добитък.
34. Но свещениците бяха малко на брой и не можеха да одерат кожите на всички животни за всеизгаряне. Затова помагаха братята им, левитите, докато се свърши работата и се осветят другите свещеници, понеже левитите се бяха подготвили по-усърдно за освещаването, отколкото свещениците.
35. Освен това и всеизгарянията бяха много, с тлъстини от мирните жертви и възлиянията при всеизгарянията. Така беше възстановена службата в Господния храм.
36. А Езекия и целият народ много се радваха на стореното от Бога, защото не бяха го очаквали да се случи.