5. Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръцете на сирийския цар. Сирийците го разбиха, взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск. Той беше предаден и в ръцете на израилския цар, който му нанесе голямо поражение.
6. Факей, син Ремалиев, изби в един ден сто и двадесет хиляди боеспособни юдеи, защото бяха изоставили Господа, Бога на предците си.
7. А Зихрий, храбър мъж от Ефрем, уби царския син Маасея, надзирателя на двореца Азрикам и втория след царя, Елкана.
8. Израилтяните плениха от братята си, юдеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери, и много плячка, която откараха в Самария.
9. А там имаше един пророк на Господа на име Одед. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: „Ето Господ, Бог на предците ви, в гнева Си против юдеите ги предаде във вашите ръце. Вие ги избихте с такава радост, която стигна до небето.
10. Сега вие искате да направите пленените от Юдея и Йерусалим ваши роби и робини. Но нямате ли и вие самите грехове пред Господа, вашия Бог?
11. Затова послушайте ме и върнете пленниците, ваши братя, които сте заробили, защото яростният гняв на Господа ще падне върху вас.“
12. Тогава някои от военачалниците на Ефремовите родове – Азария, син Йехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу тези, които се връщаха от войната,
13. и им казаха: „Не водете тук пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима искате да прибавите още към нашите грехове и престъпления? Вината ни е голяма и яростен гняв ще падне върху Израил.“
14. Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред военачалниците и пред всички събрали се.
15. Военачалниците станаха, взеха пленниците и облякоха от плячката всички голи между тях. Облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и вода, помазаха ги с елей, а отпадналите от тях качиха на магарета и ги изпратиха в Йерихон – града на палмите, при братята им. А те се върнаха в Самария.