21. Но те направиха заговор против него и го убиха с камъни по заповед на царя в двора на Господния храм.
22. Защото цар Йоас не си спомни доброто, което му беше сторил Йодай, и уби сина му. Умирайки, Захария извика: „Нека Господ види и въздаде!“
23. В края на годината сирийската войска излезе против него, нахлу в Юдея и Йерусалим, изби всички първенци, а цялата плячка, която взеха от тях, изпратиха на царя в Дамаск.
24. Макар че сирийската войска, която дойде, бе малобройна, Господ предаде в ръцете им многобройното Юдейско войнство, което беше изоставило Господа, Бога на предците си. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.
25. Когато те си заминаха, оставиха царя тежко ранен, а слугите му направиха заговор против него заради пролятата кръв на сина на свещеник Йодай. Убиха го в леглото му и той умря. Погребаха го в града на Давид, но не в царските гробници.