9. Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил.
10. Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом.
11. Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата.
12. След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.
13. Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим – града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка.
14. Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.
15. Делата на Ровоам отначало докрай са описани в книгите за родословията на пророк Самей и ясновидеца Идо. Между Ровоам и Йеровоам се водеха постоянни войни.