9. Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него.
10. Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11. Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате.
12. Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества.
13. Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.
14. Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели.
15. А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях.
16. Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така.
17. И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко стана ново.
18. И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде да служим на помирението.
19. Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението.