70. Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71. „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72. защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73. От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.
74. Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж.
75. И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня,
76. че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави,
77. а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана
78. и да прославят храма на нашия Господ, за да бъде въздигнат опустошеният Сион, а ние да намерим опора в Юдея и Йерусалим.
79. А какво да кажем сега, Господи, когато имаме всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез Твоите слуги, пророците, с думите: