65. Когато всичко свърши, към мене приближиха водачите на родове и ми казаха:
66. „Нито народът на Израил, нито началниците, свещениците и левитите са се отделили от другите съседни народи – хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, моавци, египтяни и идумейци, а продължават да следват нечистите им обичаи.
67. Те и техните синове встъпиха в съпружество с дъщерите им, така че светото семе се смеси с другите народи в страната. Дори предводителите и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.“
68. Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубейки косите и брадата си, седнах угрижен и печален.
69. Тъжен от това беззаконие, аз седях в печал до вечерното жертвоприношение, а около мене се събраха мнозина, подбудени от словото на Господа на Израил.
70. Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71. „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72. защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73. От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.
74. Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж.
75. И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня,
76. че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави,
77. а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана