60. На дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Теран на път за Йерусалим. Мощната десница на нашия Господ над нас ни пазеше по пътя от всеки неприятел, докато пристигнахме в града.
61. А като изминаха три дена от пристигането ни, претегленото сребро и злато беше предадено в храма на нашия Господ на свещеник Мармоти, син на Урия.
62. С него беше Елеазар, син на Финеес, а така също и левитите Йосавдос, син на Иисус, и Моет, син на Саван. Всичко беше преброено и претеглено, а теглото им същевременно записано.
63. Тогава завърналите се от плен принесоха жертва за своето спасение на Господа, Бог на Израил – дванадесет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета и дванадесет козела, всичко това за жертва на Господа.
64. След това предадоха царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия и те почетоха народа и храма на Господа.
65. Когато всичко свърши, към мене приближиха водачите на родове и ми казаха:
66. „Нито народът на Израил, нито началниците, свещениците и левитите са се отделили от другите съседни народи – хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, моавци, египтяни и идумейци, а продължават да следват нечистите им обичаи.
67. Те и техните синове встъпиха в съпружество с дъщерите им, така че светото семе се смеси с другите народи в страната. Дори предводителите и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.“
68. Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубейки косите и брадата си, седнах угрижен и печален.
69. Тъжен от това беззаконие, аз седях в печал до вечерното жертвоприношение, а около мене се събраха мнозина, подбудени от словото на Господа на Израил.
70. Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71. „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72. защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73. От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.