52. А бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с онези, които Го търсят във всяко добро начинание.
53. И така, ние пак се помолихме на нашия Господ за всичко това и получихме от Него велика милост.
54. Тогава отделих от предводителите на свещениците дванадесет души, Есеревия и Самия, а освен тях десет души от събратята им.
55. После претеглих пред тях среброто, златото и свещените съдове от храма на нашия Господ, които ни дариха царят, неговите съветници, велможите и всички израилтяни.
56. И така, претеглих и им предадох шестстотин и петдесет таланта сребро, сто таланта сребърни съдове, сто таланта злато, двадесет златни съда и дванадесет медни съда от превъзходна мед, които блестяха като злато.
57. И им рекох: „И вие сте святи пред Господа, и тези съдове са святи, както и златото и среброто, посветено на Господа, Бога на предците ни.
58. Бъдете бдителни и ги пазете, докато ги предадете на старшите свещеници, левитите и предводителите на израилските родове в Йерусалим за съкровищницата при храма на нашия Господ.“
59. Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете, за да занесат в храма на Господа в Йерусалим.