26. Тогава цар Дарий нареди на Сисин, управителя на Сирия и Финикия, на Сатравузан и хората им, и на назначените в Сирия и Финикия управници да не се намесват, а да позволят на Господния служител Зоровавел, управител на Юдея, и на юдейските старейшини да строят този Господен храм на старото му място.
27. „Заповядвам още – каза им Дарий – градежът да се завърши окончателно, а до завършването на Господния храм оказвайте всякакво съдействие на върналите се от плен юдеи.
28. Освен това, чрез управителя Зоровавел, от данъците на Келе-Сирия и Финикия да се отпускат редовно средства на тези хора за телета, овни и агнета като жертвоприношения на Господа.
29. Също така всяка година непрекъснато да се дават на свещениците в Йерусалим пшеница, сол, вино и елей за ежедневни нужди, колкото сами определят,
30. за да принасят жертви на Всевишния Бог за царя и децата му и да се молят за живота им.
31. При това да се разгласи, че на онзи, който престъпи или наруши някоя от издадените разпоредби, ще се вземе дърво от дома му и ще бъде обесен на него, а имотът му ще бъде отнет в полза на царя.
32. Затова нека Господ, Чието име се призовава там, да погуби всеки цар и народ, който протегне ръка да спре градежа или да разруши този Господен храм в Йерусалим.
33. Аз, цар Дарий, наредих да се изпълни точно така.“