8. Хелкия, Захария и Исиил, началници на храма, дадоха на свещениците за Пасха две хиляди и петстотин овце и триста телета.
9. А Йехония, Самей, брат му Натанаил, хилядниците Асавия, Охиил и Йорам дадоха на левитите за Пасха пет хиляди овце и седемстотин телета.
10. В това време свещениците и левитите стояха благопристойно по поколения и родови предимства пред народа и държаха безквасни хлябове, за да принесат жертви на Господа така, както е заповядано в книгата на Мойсей. Това ставаше сутрин рано.
11. Тогава опекоха пасхалното агне на огън, както му беше редът, а жертвите свариха в медни съдове и котли с благовония и поднесоха на всеки един от народа.
12. След това приготвиха от тях за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
13. Тъй като свещениците принасяха жертвена тлъстина до късно, ето защо левитите готвеха за себе си и за своите братя свещеници, потомците на Аарон.
14. Певците, потомци на Асаф, бяха застанали по местата, определени от Давид – сред тях Асаф, Захария и Единус, като представители на царя.
15. Пазачите стояха при всяка порта и на никого не се позволяваше да пропуска смяната си, тъй като братята им левити готвеха и за тях от пасхалните жертви.
16. Така в онзи ден извършиха всичко, което се отнасяше до жертвоприношението на Господа – приготвиха Пасха и принесоха всеизгаряния върху Господния жертвеник, както беше заповядал цар Йосия.
17. И потомците на Израил, които по това време се намираха там, празнуваха Пасха и празника Безквасници седем дена.
18. Такава Пасха не бе празнувана в Израил от времето на пророк Самуил.
19. И нито един от всички израилски царе не е правил такава Пасха, каквато направи Йосия заедно със свещениците, левитите, юдеите и всички израилтяни, които се намираха тогава в Йерусалим.
20. Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.
21. И делата на Йосия бяха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.
22. Случилото се по негово време е описано в предишните летописи: за нечестивите, сторили грехове повече от всеки народ или царство; за това, как отявлено го оскърбяваха и как се изпълниха думите на Господа против народа на Израил.
23. След всички тези дела на Йосия се случи така, че фараонът, царят на Египет, тръгна на война към Кархемис, при река Ефрат, а Йосия излезе насреща му.