20. Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.
21. И делата на Йосия бяха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.
22. Случилото се по негово време е описано в предишните летописи: за нечестивите, сторили грехове повече от всеки народ или царство; за това, как отявлено го оскърбяваха и как се изпълниха думите на Господа против народа на Израил.
23. След всички тези дела на Йосия се случи така, че фараонът, царят на Египет, тръгна на война към Кархемис, при река Ефрат, а Йосия излезе насреща му.
24. Тогава египетският цар изпрати пратеници при него да му кажат: „Какво става с нас, царю юдейски?
25. Не против тебе съм изпратен от Господа Бога! Аз водя война на Ефрат и сега Господ е с мене и Господ ме води напред. Отстъпи и недей се противи на Господа!“
26. Но Йосия не се върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Йеремия, изречени от Господа.
27. И така влезе в битка с него в равнината Мегидон, но военачалниците на фараона се спуснаха към цар Йосия и го раниха.
28. Тогава царят каза на слугите си: „Изнесете ме от бойното поле, защото силите ме напускат!“ И слугите веднага го изведоха от строя,
29. качиха го на другата му колесница и го върнаха в Йерусалим. Там завърши живота си и го погребаха в гробницата на предците му.
30. И плакаха за Йосия по цяла Юдея, плака за Йосия и пророк Йеремия, а началниците с жените си го оплакват и до днес. Беше издадена наредба песните, с които го оплакваха, да се предават завинаги на всички поколения на Израил.