34. Но Господен ангел рече на Авакум: „Занеси обяда, който носиш, във Вавилон на Даниил, в ямата с лъвовете.“
35. Авакум отвърна: „Господи, аз никога не съм виждал Вавилон, пък и не зная за тази яма.“
36. Тогава Господният ангел го хвана за косите на главата, вдигна го и го занесе във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
37. И Авакум извика: „Данииле, Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща!“
38. А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“
39. След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.
40. На седмия ден дойде царят, за да оплаче Даниил. Ала когато пристъпи към ямата и погледна в нея, какво да види – Даниил седеше невредим.
41. И викна царят с висок глас: „Велик си Ти, Господи, Боже на Даниил, и няма друг освен Тебе!“