Вил И Змеят 1:20-28 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

20. Царят отвърна: „Виждам следи от мъже, жени и деца.“

21. Изпълнен с гняв, той заповяда жреците, жените и децата да бъдат заловени и те му показаха тайните врати, през които са влизали и изяждали, каквото е имало на трапезата.

22. Тогава царят заповяда да ги умъртвят, а Вил предаде на Даниил, който разруши и него, и храма му.

23. На това място имаше и голям змей, който вавилонците почитаха.

24. И царят се обърна към Даниил: „Не можеш да отречеш, че този бог е жив; затова, поклони му се!“

25. Даниил отговори: „На Господа, Моя Бог, се покланям, защото Той е Живият Бог!

26. А ти, царю, ако ми позволиш, аз ще умъртвя този змей без меч и тояга.“ Царят отвърна: „Позволявам ти!“

27. Тогава Даниил взе смола, лой и косми, омеси ги в едно и като направи от това буца, я хвърли в устата на змея. И щом я изяде, змеят се пръсна. А Даниил рече: „Ето вашите светини!“

28. Като чуха за това, вавилонците силно възнегодуваха и се опълчиха против царя с викове: „Царят стана юдеин! Събори Вил, уби змея, а жреците предаде на смърт!“

Вил И Змеят 1