5. тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: „Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.“
6. Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,
7. ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи.
8. И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: „Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?“
9. И ще кажат: „Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие“.“
10. След като изминаха двадесет години, в които Соломон построи двата дома – Господния храм и царския дворец, –
11. за които тирският цар Хирам доставяше на Соломон кедров и кипарисов материал и злато, колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя.
12. Когато Хирам дойде от Тир да огледа градовете, които Соломон му даде, и те не му се понравиха,
13. тогава той каза: „Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой?“ И ги нарече земя Кавул, както се казват и до днес.
14. А Хирам бе изпратил на царя сто и двадесет таланта злато.
15. Поради тази причина излезе наредбата за повинността, която цар Соломон наложи, за да построи Господния храм, своя дворец, Мило, Йерусалимските стени, Хацор, Мегидон и Гезер.
16. Фараонът, египетският цар, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, а ханаанците, които живееха в града, беше избил и го беше дал като зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.
17. Тогава Соломон съгради Гезер и Долни Веторон,
18. Ваалат, Тадмор в степта,
19. всичките градове за припаси, които Соломон имаше, градовете за колесниците, градовете за конницата и всичко, което Соломон поиска да изгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на владението си.
20. Всичките хора, останали от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците, йевусейците, които не бяха от Израилевите синове,
21. от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес.
22. Но никого от израилтяните Соломон не постави на принудителна работа. Те бяха негови войници, служители, велможи, военачалници и водачи на неговите колесници и на неговите конници.