8. А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.
9. В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.
10. Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм
11. и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм.
12. Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак.
13. Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“
14. И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.
15. Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:
16. „От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“
17. Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев.
18. Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш;
19. обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“
20. И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев.
21. В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“
22. И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето
23. и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце.
24. Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес.