24. И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя.
25. Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“
26. Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“
27. Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“
28. И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.