18. И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата.
19. И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него.
20. Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди.
21. Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“
22. Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.
23. Тогава царят каза: „Едната казва: „Живият е моят син, а мъртвият е твоят син“, и другата казва: „Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият“.“
24. И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя.
25. Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“
26. Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“
27. Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“
28. И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.