31. А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“
32. Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.
33. И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.
34. А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“
35. Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.
36. И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“
37. Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.
38. А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
39. А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
40. Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.
41. А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.
42. Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.