3. Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“
4. Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.
5. Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“
6. А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето.“
7. Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“
8. И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.