9. Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: „Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш“.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора.
10. Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“
11. израилският цар отговори: „Кажете му: „Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва“.“
12. Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.
13. И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: „Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ“.“
14. И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: „Чрез младите воини при областните управители“.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“
15. Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.
16. И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха.
17. Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария.
18. А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.