14. След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“
15. Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.
16. А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“
17. И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“
18. А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“
19. И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.
20. Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“
21. И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“
22. Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“
23. И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.