7. И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“
8. А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: „Илия е тук“.“
9. Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви?
10. Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: „Няма го“, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили.
11. А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.“
12. А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини.
13. Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода?
14. А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук“, и той ще ме убие.“
15. Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“
16. Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.