3. Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив.
4. Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода.
5. Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“
6. И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.
7. И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“
8. А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: „Илия е тук“.“
9. Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви?
10. Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: „Няма го“, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили.
11. А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.“