13. Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода?
14. А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук“, и той ще ме убие.“
15. Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“
16. Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.
17. Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“
18. А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали.
19. Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“
20. И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците.
21. Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума.
22. Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души.
23. Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам.
24. Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“
25. А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“
26. Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили.
27. А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“
28. И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях.
29. И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.