21. Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“
22. Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“
23. Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар.
24. И след като Давид разби сувците, Разон събра около себе си мъже и стана вожд на група от мародери. Те отидоха в Дамаск, заселиха се там и той стана цар на Дамаск.
25. Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен че Адад пакостеше, и той вредеше на Израил и стана арамейски цар.
26. Също Йеровоам, син на Нават, ефремец от Цареда – майка му беше вдовица и се казваше Церуа, – служител на Соломон, и той вдигна ръка против царя.
27. И ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон строеше Мило и поправяше повредите в Давидовия град.
28. Соломон, като забеляза Йеровоам, мъж юначен, че този млад човек умее да работи, го постави за надзорник на работниците от Йосифовото племе, които си отбиваха повинността.
29. В това време се случи, че Йеровоам излезе от Йерусалим. По пътя го срещна пророк Ахия, силомец, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами на полето.
30. Тогава Ахия сграбчи новата дреха, която беше на него, раздра я на дванадесет части