15. Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше.
16. Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“
17. А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“
18. А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.
19. Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон.
20. А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.
21. Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“