9. Затова и сега Ти, ненавиждащият дързостта и изпълнен с милост, Покровителю на всички, по-скоро се яви на онези, които са от Израилевия род и търпят обидите на нечестивите езичници, непознаващи закона!
10. Ако пък нашият живот, откакто бяхме преселени, се е изпълнил с безчестие, погуби ни, Господи, със смърт, каквато Ти си ни избрал, но ни избави от ръката на враговете!
11. Нека безумните не прославят идолите си заради гибелта на Твоите възлюбени и да казват: „Не ги избави техният Бог!“
12. Ти, вечно Съществуващият, Който има всяка сила и всяка власт, отправѝ поглед сега към нас! Смили се над нас, които трябва да умрем като злосторници поради безумното насилие на нечестивци!
13. Нека треперят сега от ужас езичниците пред Твоята непобедима мощ, Преславни, Който имаш сила да спасиш рода на Яков.
14. Със сълзи Те моли цялото това множество деца и техните родители:
15. нека видят всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас. Стори така, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги изоставиш!“
16. Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума.
17. Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската.
18. Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите.
19. Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги.
20. Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност.
21. Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.
22. А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли.
23. Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си: