32. И вече не пееха изпълнените със скръб жалостни песни, а подеха песента на предците във възхвала на своя Бог – Спасител и Чудотворец. Изоставиха всяка тъга и ридание и направиха хор, за да изразят радостта си от мирния живот.
33. По този случай царят също устрои голямо пиршество, като непрестанно отправяше възвишена възхвала към небето заради така неочакваното си спасение.
34. А онези, които преди бяха убедени, че ги очаква гибел, че ще станат храна на хищни птици, и със злорадство ги вписваха в списъците, сега въздишаха, обзети от срам, а пламналата у тях ярост угасна безславно.
35. Юдеите пък, както казахме, направиха споменатия хор и продължиха да празнуват с радостни славословия и псалми.
36. Дори издадоха обща наредба идните поколения да празнуват с веселие определените дни във всяко тяхно селище – не за ядене до насита, а за да си спомнят за изпратеното им от Бога спасение.
37. След това пожелаха от царя да ги пусне по домовете им.
38. Тяхното преброяване в списъците бе извършено от двадесет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, общо четиридесет дена. А погубването им определиха да стане от петия до седмия ден на месец епиф, в продължение на три дена,
39. през които Владиката на всички показа по славен начин милостта Си и до един ги запази невредими.