23. Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си:
24. „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството.
25. Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни?
26. Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората.
27. Развържете, развържете тези несправедливи вериги! Пуснете ги с мир по домовете им, като измолите прошка за стореното преди!
28. Освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на предците ни досега непрестанно е дарявал с благоденствие и слава царството ни!“
29. Това каза царят, а незабавно освободените юдеи, които едва избягнаха смъртта, прославяха своя свят Спасител – Бога.
30. След това царят се върна в града, повика управителя, който отговаряше за приходите, и му заповяда в продължение на седем дена да предоставя на юдеите вино и каквото още е необходимо за едно угощение. Той сметна за достойно там, където очакваха гибелта си, на същото място да отпразнуват с много радост своето спасение.