18. Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите.
19. Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги.
20. Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност.
21. Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.
22. А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли.
23. Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си:
24. „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството.