16. Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума.
17. Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската.
18. Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите.
19. Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги.
20. Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност.
21. Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.
22. А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли.
23. Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си:
24. „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството.
25. Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни?
26. Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората.