31. „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност.
32. И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“
33. Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна.
34. Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа.
35. Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ.
36. Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие.
37. После извика Ермон и заплашително му рече: „Колко пъти, негоднико, трябва да ти заповядвам едно и също!
38. Приготви утре пак слоновете за изтребването на юдеите!“
39. Тогава седналите с него на трапезата сродници, удивени от обърканите му мисли, казаха следното:
40. „Докога, царю, като безумни ще ни подлагаш на изпитание? Вече трети път даваш заповед да ги изтребим, но дойде ли време да я изпълним, друго ти идва наум и отменяш заповедта си.
41. Затова и в града от очакването се създава суматоха, пълни се с тълпи народ и вече съществува постоянна опасност да бъде разграбен.“
42. Тогава царят, изпълнен със същото безразсъдство, както Фаларис, и без да се съобразява с промяната на отношението си в полза на юдеите, се зарече с клетва, която щеше да стане неизпълнима, незабавно да ги изпрати в ада, осакатени и изпотъпкани от животните.
43. След това щеше да се отправи на поход против Юдея, скоро да я сравни със земята с огън и меч, а недостъпния им за нас храм незабавно да опожари и да го направи завинаги пуст за всички, които искат там да принасят жертви.
44. Изпълнените с радост приятели и сродниците му се разотидоха обнадеждени, като разположиха стража на най-подходящите места в града.
45. А водачът на слоновете доведе животните, както се казва, почти в свирепо състояние от приготвеното с тамян благоуханно вино и съоръжени със страшни уреди за мъчение.
46. Призори, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към хиподрума, той дойде в двореца и напомни на царя за предстоящото събитие.
47. А царят, чиято нечестива душа бе обзета от дива ярост, излезе с цялата си войска заедно със слоновете. Поради жестокото си сърце той искаше да види със собствените си очи злощастната и мъчителна гибел на обречените.
48. Когато юдеите видяха слоновете да излизат през портите и вдигналия се прах, вървящата след тях въоръжена войска и множеството народ, като чуха и силния грохот,
49. те помислиха, че са настанали последният час на живота им и краят на тяхното така мъчително очакване, избухнаха в сълзи и ридания, целуваха се един друг, прегръщаха се с роднини, хвърляйки им се на шията – бащи на синове, а майки на дъщери, други пък държаха на гърди новородени дечица, които сучеха последно мляко.
50. Но те помнеха сторените им преди от небето благодеяния, паднаха всички на лицата си с една мисъл, като махнаха новородените от гърдите си,