19. Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това.
20. А царят, надминал в жестокостта си и Фаларис, каза: „Трябва да са благодарни на днешния ми сън! Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени.“
21. Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си.
22. Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.
23. На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор.
24. Т ълпи народ от града, събрали се за ужасяващото зрелище, с нетърпение очакваха утрото.
25. А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ.