4. С безмилостна жестокост те биваха отвеждани вкупом от властите на всеки град. При тези неописуеми мъки дори някои от враговете, склонни към човешко състрадание, осъзнаваха незнайните превратности на живота и оплакваха злочестото им изгнание.
5. Подкарваха напред тълпи беловласи старци, които поради своята възраст едва движеха краката си. Ала те нямаха срам от нищо и за да не се забавя придвижването, насила ги принуждаваха да вървят по-бързо.
6. Девици, току-що влезли в брачен чертог за съпружески живот, вместо да се радват, избухваха в плач и посипваха с пепел благоуханните си коси, когато ги извеждаха без покривало на главата. Вместо сватбени песни навред отекваха техните вопли от страданията, които им причиняваха чуждоземците.
7. Пред всички ги влачеха насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.
8. А техните съпрузи, в разцвета на младостта и с въже на шията, вместо да носят сватбен венец, прекарваха останалите дни на сватбения празник в сълзи вместо в гощавки и младежко веселие, защото виждаха вече ада под краката си.
9. Качваха ги на кораба като зверове, оковани в железни вериги. Едни привързваха за врата към корабните пейки, на други поставяха здрави окови на краката.
10. Освен това над тях плътно бяха наредени дъски, така че навред пред очите им беше тъмнина. По този начин искаха да ги накарат през цялото пътуване да се чувстват като злосторници.
11. А когато стигнаха до едно място, наречено Схедия, и плаването свърши, бе наредено, съгласно царската заповед, да ги затворят в хиподрума недалече от града. Около него имаше непристъпна ограда и беше твърде удобен за обществено назидание пред всички, които влизаха в града или пък се отправяха към вътрешността на страната. Заповядано им беше да не общуват с войската и не им позволяваха изобщо достъп до града.