1. Навред, където достигнеше тази заповед, сред езичниците се устройваха всеобщи угощения с радостни възгласи като внезапен изблик на отдавна вкоренилата се у душите им ненавист.
2. Сред юдеите обаче настанаха безутешна скръб, горчив плач и ридания. Навред се носеха воплите на оплакващите своята така неочаквана и ненадейно отредена гибел, която изпепеляваше сърцата им.
3. Коя област или град, изобщо място, населявано от тях, или пък пътища не се изпълниха с жалостните им стенания!
4. С безмилостна жестокост те биваха отвеждани вкупом от властите на всеки град. При тези неописуеми мъки дори някои от враговете, склонни към човешко състрадание, осъзнаваха незнайните превратности на живота и оплакваха злочестото им изгнание.
5. Подкарваха напред тълпи беловласи старци, които поради своята възраст едва движеха краката си. Ала те нямаха срам от нищо и за да не се забавя придвижването, насила ги принуждаваха да вървят по-бързо.
6. Девици, току-що влезли в брачен чертог за съпружески живот, вместо да се радват, избухваха в плач и посипваха с пепел благоуханните си коси, когато ги извеждаха без покривало на главата. Вместо сватбени песни навред отекваха техните вопли от страданията, които им причиняваха чуждоземците.
7. Пред всички ги влачеха насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.