1. Навред, където достигнеше тази заповед, сред езичниците се устройваха всеобщи угощения с радостни възгласи като внезапен изблик на отдавна вкоренилата се у душите им ненавист.
2. Сред юдеите обаче настанаха безутешна скръб, горчив плач и ридания. Навред се носеха воплите на оплакващите своята така неочаквана и ненадейно отредена гибел, която изпепеляваше сърцата им.
3. Коя област или град, изобщо място, населявано от тях, или пък пътища не се изпълниха с жалостните им стенания!
4. С безмилостна жестокост те биваха отвеждани вкупом от властите на всеки град. При тези неописуеми мъки дори някои от враговете, склонни към човешко състрадание, осъзнаваха незнайните превратности на живота и оплакваха злочестото им изгнание.
5. Подкарваха напред тълпи беловласи старци, които поради своята възраст едва движеха краката си. Ала те нямаха срам от нищо и за да не се забавя придвижването, насила ги принуждаваха да вървят по-бързо.