9. Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина.
10. Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.
11. Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо:
12. „Цар Птолемей Филопатор изпраща привет до жителите на Египет и до местните военачалници и войници, като им желае здраве!
13. Аз също съм в добро здраве, преуспяват и делата ни.
14. Походът, предприет от нас в Мала Азия, за който и вие самите знаете, достигна с търпеливата помощ на боговете до желания благополучен край.
15. Ние смятахме, че сме установили ред сред народите, които населяват Келе-Сирия и Финикия, не със силата на оръжието, а с кротост и голямо човеколюбие, като на драго сърце сме им вършели добрини.
16. Давахме по градовете богати приноси за храмовете, дойдохме и в Йерусалим, за да почетем светилището на тези негодници, които никога не са се отказвали от безумията си.
17. На думи те приеха нашето присъствие, но в действителност проявиха лицемерие. И когато поискахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи велоколепни дарове,
18. те, изпълнени с гордост от древни времена, ни лишиха от достъп, без да изпитат от нас насилие поради човеколюбието, което проявяваме към всички хора.
19. Така те открито показаха враждебността си към нас и единствени от всички народи въздигат глава против царете, техните благодетели, като не желаят да спазват установеното благоприличие.
20. Ние обаче търпеливо се отнесохме към тяхното безумие, дори и когато се върнахме като победители в Египет, защото постъпихме, както подобава – проявихме човеколюбие към всички народи.
21. За да покажем пред всички, че не сме злопаметни към техните сънародници, решихме да променим своето отношение, защото те ни помогнаха във войната и от дълго време вършат многобройни поверителни дела. Ние пожелахме да ги удостоим с правото да бъдат граждани на Александрия и ги определихме като участници в постоянните жречески служения.