5. Все пак, дарени с добродетелите на праведници, те се ползваха с добро име сред всички хора, с които общуваха.
6. Чуждоземците обаче не ценяха познатото им добро отношение към всички.
7. Те одумваха начина, по който отдават почит и по който се хранят, като говореха, че тези хора странят и от царя, и от управниците, че са недоброжелателни и изпълнени с неприязън към държавната власт. По този начин съзнателно още повече ги охулваха.
8. Но елините от града, които не бяха видели нищо лошо от юдеите, като гледаха неочакваното раздвижване сред тези хора и внезапното нападение, макар и да не можеха да помогнат, понеже разпоредбата беше царска, все пак им даваха утеха, негодуваха и се надяваха, че нещата ще се променят.
9. Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина.
10. Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.
11. Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо: