1. Като научи това, нечестивецът изпадна в такава ярост, че насочи гнева си не само срещу юдеите в Александрия, но прояви откритата си враждебност и против онези от тях, които населяваха страната. Той заповяда незабавно да съберат всички на едно място и да ги предадат на най-позорна смърт.
2. По времето, когато разпоредбата влезе в сила, срещу тях тръгна злостна мълва сред хората, склонни към злодеяния. Така те получиха насърчение, тъй като досега действащите закони ги възпираха.
3. Въпреки това юдеите се отнасяха с благоразположение към царете и проявяваха неизменна преданост към тях.
4. Но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон и затова се отличаваха по отношение на храната си. Това беше причина за някои да ги смятат за враждебно настроени.
5. Все пак, дарени с добродетелите на праведници, те се ползваха с добро име сред всички хора, с които общуваха.
6. Чуждоземците обаче не ценяха познатото им добро отношение към всички.
7. Те одумваха начина, по който отдават почит и по който се хранят, като говореха, че тези хора странят и от царя, и от управниците, че са недоброжелателни и изпълнени с неприязън към държавната власт. По този начин съзнателно още повече ги охулваха.
8. Но елините от града, които не бяха видели нищо лошо от юдеите, като гледаха неочакваното раздвижване сред тези хора и внезапното нападение, макар и да не можеха да помогнат, понеже разпоредбата беше царска, все пак им даваха утеха, негодуваха и се надяваха, че нещата ще се променят.
9. Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина.
10. Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.
11. Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо: