27. Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис:
28. „Който не принася жертви, не бива да влиза в свещените за него места, а всички юдеи да бъдат вписани в списъка като роби. Онези, които отказват, да бъдат довеждани насила и убивани,
29. а вписаните да бъдат обозначени, като върху тялото им жигосат знака на Дионис – бръшлянов лист, след което да ги пускат съгласно определените им в списъка ограничени права.“
30. Но за да не стане омразен на всички, той добави в надписа следното: „Ако някои от тях пожелаят да живеят по езическите обреди, на тях да им се предоставят равни права с гражданите на Александрия.“
31. Ето защо някои лекомислено престанаха да посещават града на благочестието и бързо се предадоха, сякаш биха могли чрез бъдещите си отношения с царя да си извоюват някаква голяма почит.
32. Повечето обаче проявиха смелост на духа и не се отрекоха от благочестието. Те даваха състоянието си, за да се откупят и да живеят без страх, опитвайки се да не попаднат в списъците.
33. Те се надяваха да получат Божията помощ, ненавиждаха изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ, и избягваха съвместните начинания и общуването с тях.