1. Той ми отговори: „Всевишният е сътворил това време за мнозина, а бъдещото за малцина.
2. Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време –
3. мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“
4. Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта,
5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6. О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името „човек“?