44. невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината.
45. Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“
46. Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши.
47. Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание?
48. Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе.
49. Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела?
50. На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
51. За нас бяха приготвени жилища, здрави и сигурни, но ние живяхме лошо.
52. Славата на Всевишния ще дойде, за да покрие живелите благочестиво, но ние вървяхме по лоши пътища.
53. Ще бъде показан раят, чийто плод остава нетленен и в който има покой и изцеление.
54. Но ние няма да влезем в него, защото бродехме из безплодни места.
55. Лицата на онези, които са пазили въздържание, ще блеснат по-ярко от звездите, а нашите лица са по-черни от мрака.
56. Докато бяхме живи и вършехме беззаконие, ние не помислихме, че след смъртта ще страдаме.“
57. Той отговори с думите: „Това е размишление за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,
58. та ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти спомена; ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.
59. Това е онзи живот, за който Мойсей, когато беше жив, отправи следните думи към народа: „Избери си живот, за да живееш.“
60. Но не повярваха нито на него, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,
61. че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за онези, за които е приготвено спасение.“