41. И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“
42. Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните.
43. А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине,
44. невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината.
45. Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“
46. Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши.
47. Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание?
48. Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе.
49. Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела?
50. На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
51. За нас бяха приготвени жилища, здрави и сигурни, но ние живяхме лошо.
52. Славата на Всевишния ще дойде, за да покрие живелите благочестиво, но ние вървяхме по лоши пътища.
53. Ще бъде показан раят, чийто плод остава нетленен и в който има покой и изцеление.
54. Но ние няма да влезем в него, защото бродехме из безплодни места.
55. Лицата на онези, които са пазили въздържание, ще блеснат по-ярко от звездите, а нашите лица са по-черни от мрака.
56. Докато бяхме живи и вършехме беззаконие, ние не помислихме, че след смъртта ще страдаме.“