34. Нека не ти идват бързо лъжовни мисли в първото време, за да не те съдят бързо и в последното време“.“
35. И пак така със сълзи се молих, и пак постих седем дена, за да се изпълнят трите седмици, които ми бяха определени.
36. А на осмата нощ сърцето ми отново бе обзето от смут и аз започнах да говоря пред Всевишния,
37. защото духът ми се възпламени и душата ми се измъчваше.
38. И казах: „Господи, Ти говори още от началото на творението и в първия ден рече: „Да бъдат небе и земя“; и Твоето слово стана дело.
39. Тогава Духът се носеше, навред беше тъмнина и мълчание и нямаше още звук от човешки глас.