8. може би щеше да ми отговориш: в бездната не съм слизал, нито в ада, не съм се изкачвал никога и на небето.
9. Но сега аз те попитах само за огъня, за вятъра и за деня, който си преживял, онова, без което не можеш. И на това ти не ми отговори.“
10. И добави още: „Щом не можеш да разбереш онова, което те съпътства от младини,
11. как съществото ти би вместило у себе си пътя на Всевишния и в това вече покварено време би разбрало покварата, която виждат моите очи?“
12. На това аз отговорих: „По-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в безчестие и да страдаме, без да знаем защо!“
13. А той в отговор ми рече: „Ето аз отидох в гора сред полето и заварих дърветата, събрани на съвет.“
14. Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“
15. Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“
16. Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори.
17. Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа.
18. Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?
19. Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“