42. Всевишният даде разум на петимата мъже и те пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха. През деня те пишеха,
43. а нощем ядяха хляб. Аз пък говорех денем, но и нощем не мълчах.
44. За четиридесет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
45. И когато изтекоха четиридесет дена, Всевишният каза: „Първите, които ти написа, изложѝ на открито, за да ги четат достойни и недостойни,
46. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
47. защото в тях са проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието.“ Така и сторих.